Цьотка

Цигулка

За което думи нямам,

за каквото нямам сили -

ще ни го разкажат само

мойте струни мили.

Докато е още жива

мойта вяра и ме вика

на борба, на съпротива

към неправдата велика.

Като щик, пробил покоя,

ще лети лъкът така, че

вмиг цигулчицата моя

ще запее, ще заплаче

и мечтая си да смогне

под щастливите ми пръсти

души дремещи да трогне,

сърца глухи да разкъса.

Само струните дано са

здрави - в тях за да прелея

на липата медоносна

и дъха, и ветровея,

да зашепнат със житата

и на сърпа със скриптежа,

да се юрна сред цветята

на косачите с летежа

и при тази неумряла

песен майчина, която...

Всичко, всичко бих събрала

в песничките за децата.

Аз бих будила до сетньо

тук духа народен, огън

пред олтара нов да светне,

пред олтара нов да мога

с полетялата си песен

да ги свиквам, да ги връщам

и на лад крилат и весел

всички хора да прегръщам.

Зов, молитва, буреносен

гръм - в небе ги възвишава

моят лък от конски косъм,

само струни да са здрави.

Той готов е. И те също.

Братя, жар в кръвта светлее!

Аз цигулката прегръщам

и тя пее вече, пее!

 




Крыніца: Найден Вълчев. Беларуската моя тетрадка. Менск, Беллітфонд, 2000.
Превод: Найдзен Вылчаў

Беларуская Палічка: http://knihi.com