Цьотка

Само той не промени се

Деветнайсет века

след Христа! А хрисим,

глух и сляп - мужикът

в тях не промени се.

Планина се срина,

езеро пресъхна,

дето бе море - там

полски вятър лъхна,

каменът вековен

на прашинки стри се,

само той, мужикът

наш, не промени се.

Хората откриха

буквите, барута

и земи далечни,

досега нечути,

слънчево прозорче

книгата им стана,

глух и безпросветен

той встрани остана.

- Слушайте, върти се! -

прогърмя Коперник,

но не му повярва

нашият неверник.

Не подавал нос от

своя праг и козяк,

той не проумя го

с тъмния си мозък.

Всички други питат,

правят, искат, търсят -

братът наш остава

чист и свят в съня си.

Господ Бог отгоре

гледа и се чуди:

няма ли за този

мил мужик пробуда?

И му казва: - Хайде,

ставай, чедо клето!

Искай! Ще ти спусна

всичко от небето.

Искам да те видя

горд, свободен - вече

до живот простил се

с мъките си вечни.

И мужикът казва:

- Дай ми, Боже, къща,

и женичка дай ми

от имотна тъща,

дай ми там кобилка,

крава със теленце,

няколко кокошки,

дай ми там прасенце,

малко ръж, да смелим,

и, сполай ти, стига...

Станал сам стопанин -

ха ела ме стигай.

И тогава, Боже,

ще се очовеча -

до живот простил се

с мъките си вечни.

 




Крыніца: Найден Вълчев. Беларуската моя тетрадка. Менск, Беллітфонд, 2000.
Превод: Найдзен Вылчаў

Беларуская Палічка: http://knihi.com