Само той не промени се
Деветнайсет века
след Христа! А хрисим,
глух и сляп - мужикът
в тях не промени се.
Планина се срина,
езеро пресъхна,
дето бе море - там
полски вятър лъхна,
каменът вековен
на прашинки стри се,
само той, мужикът
наш, не промени се.
Хората откриха
буквите, барута
и земи далечни,
досега нечути,
слънчево прозорче
книгата им стана,
глух и безпросветен
той встрани остана.
- Слушайте, върти се! -
прогърмя Коперник,
но не му повярва
нашият неверник.
Не подавал нос от
своя праг и козяк,
той не проумя го
с тъмния си мозък.
Всички други питат,
правят, искат, търсят -
братът наш остава
чист и свят в съня си.
Господ Бог отгоре
гледа и се чуди:
няма ли за този
мил мужик пробуда?
И му казва: - Хайде,
ставай, чедо клето!
Искай! Ще ти спусна
всичко от небето.
Искам да те видя
горд, свободен - вече
до живот простил се
с мъките си вечни.
И мужикът казва:
- Дай ми, Боже, къща,
и женичка дай ми
от имотна тъща,
дай ми там кобилка,
крава със теленце,
няколко кокошки,
дай ми там прасенце,
малко ръж, да смелим,
и, сполай ти, стига...
Станал сам стопанин -
ха ела ме стигай.
И тогава, Боже,
ще се очовеча -
до живот простил се
с мъките си вечни.
Цигулка
За което думи нямам,
за каквото нямам сили -
ще ни го разкажат само
мойте струни мили.
Докато е още жива
мойта вяра и ме вика
на борба, на съпротива
към неправдата велика.
Като щик, пробил покоя,
ще лети лъкът така, че
вмиг цигулчицата моя
ще запее, ще заплаче
и мечтая си да смогне
под щастливите ми пръсти
души дремещи да трогне,
сърца глухи да разкъса.
Само струните дано са
здрави - в тях за да прелея
на липата медоносна
и дъха, и ветровея,
да зашепнат със житата
и на сърпа със скриптежа,
да се юрна сред цветята
на косачите с летежа
и при тази неумряла
песен майчина, която...
Всичко, всичко бих събрала
в песничките за децата.
Аз бих будила до сетньо
тук духа народен, огън
пред олтара нов да светне,
пред олтара нов да мога
с полетялата си песен
да ги свиквам, да ги връщам
и на лад крилат и весел
всички хора да прегръщам.
Зов, молитва, буреносен
гръм - в небе ги възвишава
моят лък от конски косъм,
само струни да са здрави.
Той готов е. И те също.
Братя, жар в кръвта светлее!
Аз цигулката прегръщам
и тя пее вече, пее!
|
Автор: Цётка - Цьотка
Беларуская Палічка: http://knihi.com |