За което думи нямам,
за каквото нямам сили -
ще ни го разкажат само
мойте струни мили.
Докато е още жива
мойта вяра и ме вика
на борба, на съпротива
към неправдата велика.
Като щик, пробил покоя,
ще лети лъкът така, че
вмиг цигулчицата моя
ще запее, ще заплаче
и мечтая си да смогне
под щастливите ми пръсти
души дремещи да трогне,
сърца глухи да разкъса.
Само струните дано са
здрави - в тях за да прелея
на липата медоносна
и дъха, и ветровея,
да зашепнат със житата
и на сърпа със скриптежа,
да се юрна сред цветята
на косачите с летежа
и при тази неумряла
песен майчина, която...
Всичко, всичко бих събрала
в песничките за децата.
Аз бих будила до сетньо
тук духа народен, огън
пред олтара нов да светне,
пред олтара нов да мога
с полетялата си песен
да ги свиквам, да ги връщам
и на лад крилат и весел
всички хора да прегръщам.
Зов, молитва, буреносен
гръм - в небе ги възвишава
моят лък от конски косъм,
само струни да са здрави.
Той готов е. И те също.
Братя, жар в кръвта светлее!
Аз цигулката прегръщам
и тя пее вече, пее!