Тъмни облаци, братя в тъжен рой!
Вие все на път сте като ята:
нямате си дом, нямате покой,
ще отдъхнете само след смъртта.
Кой ви вас роди под простора глух?
Все летите към други брегове.
Птици без гнезда - до сега не чух
наши нечий глас да ви назове.
Няма на света роден кът за вас.
Кой би ви спасил тук от мрак и студ?
Злият вятър вън в дивия си бяс
мигар би ви дал стряха и приют?
Вашите сълзи под ей този свод
радват днес пръстта, сухата й твърд:
вие със дъжда раждате живот,
но това за вас, облаци, е смърт.