Спокойно спете, мирни хора.
Аз няма да шумя,
аз всичко правя тихо, тихо.
Събирам първо облаците,
изтисквам ги да повали,
та утре весели и чисти
да бъдат къщи, улици, дървета.
След туй,
разгонил облаците нощни,
небето лъсвам аз до блясък
и се залавям
със невидимото слънце.
Изтеглям го с конопено въже,
с каквото лодките са теглели
навремето.
Раз...
О, как във рамото се врязва!
Два...
А няма де да се облегна.
Три...
Тежко сте живяли, братя бурлаки.
Раз...
Още крачка...
Пак...
И ето го и слънцето голямо.
Добро утро, хора!
Ставайте! Добро ви утро!
Ала и вие не шумете много -
да мога поне малко да подремна,
че тъй съм уморен,
а утре пак ще трябва
да тегля слънцето със моето въже
през следващата нощна смяна.