Какъв е удивителен когато
върви във здрача вечер до жена си
и като Хамлет вярва, че за нея
и крокодил изял би,
и би писал
понятни и дълбоко нежни думи.
Такъв е странен и като го гледаш
с пияници незнайни как си кима,
а на съпругата пошепва:
- Той е
една такава колоритна личност.
Със себе си,
но и със всички други,
почувствал ненадеен нежен трепет
към института, който им се мярва,
той пак върви, пак в нещо си замислен,
но следва тротоарното гъмжило
и меко снема черната си шапка
на всеки срещнат просяк и бродяга.
Такъв е всеки истински художник.